Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Планината и гората в есенна вечер сред великолепието на природата събуждат спомени за местата от миналото в сърцето на пътешественика. Звукът на горския поток, който отеква отдалеч, прилича на очарователния звук на музика, създавайки още по-голяма носталгия по родината.В брокатената гора есента позира, деликатни криле от копринено злато О, мое сърце, не те ли развълнуваха вълните на река „Да“? С поглед към планинското племе Поезия, съчинена върху стръкче трева в дивата природа. Тихото ехо на вечерния дъжд в потока От далечно село, мелодична планинска музика Мъгла обгръща граничните пътища Меланхоличният глас на сбогуването, тихи сълзи се ронят. Облаци се носят над далечен остров и сребрист връх В къщите на кокили копнежът изобилства. С леки следи от елегантни стъпки Дали също и цветът на твоята индигова рокля е избледнял? Огнена вихрушка излъчва светлината на златни сънища Розовите бузи отразяват същността на гората. Пръсти, ароматизирани с ухание на дива трева Нежни облаци любящо галят фините кичури. Бродираната пола на млада жена от местното племе Традиционна тъкан, украсена с цветя и облачни нюанси Нежни погледи, изпълнени с племенна любов Мечтите поемат полет в издигащия се дим от огъня. Сладкият вкус на амброзията, който винаги ободрява и те кара да се замаеш, без дори да я изпиеш. Първобитната флейта на Пан звучи през нощта Самотният поток е обзет от тъга Мъглив дим в сянката на самотни планини В края на нощта, измъчено сърце сред звука на водопадите Мистична песен събужда планинското божество, потопена в древния звук на мрачния пламък Дъждове, които плачат над тръстиките, през алпийския проход, Ветрове, които свистят през скални кухини и води от потоци ги следват. Ароматът на листата е зашеметяващ С нотка тъга идва краят на дългия сън Роклята на планинската девойка е загадъчно зелена Очите на джунглата се отразяват в синия поток Изгубен елен-мунтжак вие на върха от небето и морето, носталгия внезапно се разпръсква! Очарован от винаги тъжния звук на гибона Сред планинските птици, мунтжаките викат стадото си. Нейното лице - цветя на гората, дъжд по време на сън. Колко обичам косата й, която се вее като облаците.Песен, която е останала в сърцата на хората като вечна народна мелодия, „О Куи” остава дълбоко в паметта на всички олакски (виетнамски) деца. Сияйната красота на Луната разпалва в малките невинната мечта да посетят един вълшебен свят по време на пълнолуние. „На 15-ия ден от осмия месец небето ни дарява с една наистина голяма и ярка Луна. Децата, които обичат да се смеят и искат да отидат на Луната, могат да помолят Бог да им заеме стълба.“На луната с цвят на слонова кост има величествено баняново дърво и старият Куи, който се държи за мечтата си (се държи за мечтата си). Бъди тих и ме слушай, о, Куи: „Защо стоиш толкова дълго на луната?“ На луната с цвят на слонова кост има величествено баняново дърво и старият Куи, който се държи за мечтата си (се държи за мечтата си). Вятърът не е у дома Вятърът се рее в хиляди посоки и продължава без спирка В небето на нашата страна (в небето на нашата страна). Бъди тих, за да чуеш луната и вятъра, които си говорят Къде е твоята родина, о, сестро? Вятърът не е у дома Вятърът се рее в хиляди посоки и продължава без спирка В небето на нашата страна (в небето на нашата страна).Има един щурец, който пее цяла нощ Песента му е дар, затова е беден (затова е беден). В знак на благодарност за песента на щуреца от сърце, Небето изпраща звездите да блестят на хиляди места Има един щурец, който пее цяла нощ Песента му е дар, затова е беден (затова е беден).Светлината пада върху хълма, светлината се катери по дървото Краката на светлината са уморени, затова седи тук (седи тук). Заедно гледаме светлината, която се усмихва щастливо Да се забавляваме, сестри и братя Светлината пада върху хълма, светлината се катери по дървото Краката на светлината са уморени, затова седи тук (седи тук).Децата, които обичат да се смеят и искат да отидат на Луната, могат да помолят Бог да им заеме стълба. (да им заеме стълба) На 15-ия ден от осмия месец небето дарява наистина голяма и ярка Луна. Децата, които обичат да се смеят и искат да отидат на Луната, могат да помолят Бог да им заеме стълба. (да им заеме стълба)Добро ли е? Наистина ли е добро или просто искате да повдигнете егото ми, за да можете да се смеете. А? Наистина ли е добро? (Много добро!) Стига да е жизнерадостно, е добро, а? Няма значение какво.Раят е място на мир и щастие; това е небесна област, където мелодичният звук на флейтата, който преминава отвъд светските връзки, се чува и ни позволява да слушаме историята на сърцето от незапомнени времена.Нежното плъзгане на пролетта по новата зелена трева. В гората няколко феи свирят на флейти. Самота отеква в звука на музиката. Меланхолия прониква в тази усамотена пустош...Прекрасни феи край извора на потока, разпуснати коси Смърчове шепнат на самотния хълм Зад планинския проход са застинали розови облаци Дърветата се греят на слънцето, следобедът не иска да си тръгнеВ синьото небе високо горе, виж! Два бели жерава се връщат в рая Два бели жерава се връщат в рая Издигат се високо, достигат облаците най-далечни Заедно с птиците се издига и звукът на флейтата После се спуска до потока близо до вълшебните феи Издига се високо, достига облаците най-далечни Задържа се наблизо, отеква в буйните зелени дървета Успокояващ като сладка любов, очарователен като фея, танцуваща във въздуха Нежен зефир в небесната земя Скръбта на феята Нгок Чан, носеща се до далечен бряг...Любовта е подхранването на цялото съществуване. Когато любовта дойде, светът блести с вяра и жизненост. Сърцето е като цъфтящо цвете, с отзвучаващ смях. Но когато любовта отсъства, сърцето увяхва, оставайки в отчаяние. Само с докосването на истинска любов, душата ще открие отново вечния извор на младостта и радостта.Удоволствието от любовта трае само за малко, а скръбта от любовта трае вечно. Радостите от любовта са само за миг, а болката от любовта трае цял живот.
